Окупиран Йерусалим: „Няма палестински мъж, който да не е бил бит“

Портата на Дамаск, окупиран Източен Йерусалим – Самер и Омар* се разсъниха рано сутринта в петък с вярата да съумеят до обедните молебствия в комплекса на джамията Ал-Акса в Стария град на Йерусалим.

Разположени единствено на 15 минути от домовете си в палестинския квартал Исавия в окупирания Източен Йерусалим, двамата млади другари са измежду десетките хиляди палестинци в града, които посещават петъчната молитва в джамията – една от най-свещените в ислям.

Но когато двамата дойдоха пред портата на Дамаск – основният вход, употребен от палестинците към Стария град – бяха спрени от израелските сили.

„ Откъде си? “ служителят на реда попита Самер и Омар, надлежно на 22 и 28 години.

„ Исауия “, дадоха отговор те.

„ Върнете се в Исавия и се помолете там “, сподели им офицерът – отговор, който голям брой палестински мъже споделиха, че са получили, до момента в който се опитвали да влязат оня петък. Въпреки че израелските сили бяха наложили строго затваряне на Стария град от 7 октомври, те разхлабиха рестриктивните мерки леко през последните два петъка, позволявайки на повече хора да влязат.

Двамата мъже, чувствайки се враждебни, се обърнаха и отидоха да вземат нещо за пиянство от павилион против контролно-пропускателния пункт на израелските сили. Малко по-късно израелските чиновници се приближиха до тях и им споделиха да изоставен региона – най-централният регион за палестинците в града – без да оферират каквото и да е пояснение.

„ Те започнаха да ни блъскат и по-късно биха моя другар с палката “, сподели Самер пред Ал Джазира след случая. „ Опитахме се да кажем „ не ни докосвайте “. “

Омар ругаеше служителите на реда, преди последните да преследват двамата мъже на разстояние от към 500 метра (1640 фута) и да ги набият с палки.

Докато служителите на реда тичаха след двамата мъже, репортерът на Ал Джазира, който присъстваше на мястото, чу един от израелските служители на реда да споделя: „ Счупете им краката, с цел да не се върнат. “

Омар, 28-годишният, претърпя по-тежки удари от своя другар. Ивица кожа на крайници му изглеждаше като изгорена; изпитваше болежка и не можеше да върви.

„ Те не ни желаят тук. Те желаят да се махнем от тази страна и да забравим за родината ”, сподели Самер, към момента отпаднал от побоя.

„ Да бъдеш мъж в Йерусалим – това не е живот “, сподели той. „ Просто съществуването като палестински мъж в Ерусалим – това ги тормози. “

И въпреки всичко младите мъже споделят, че нямат различен избор, с изключение на да останат мощни.

„ В последна сметка това е военна окупация. Никога няма да си тръгнем отсам, каквото и да вършат “, сподели Самер, преди двамата да се качат на рейса, който се прибираше вкъщи.

„ Побои, провокативни обиски, псувни “

От 7 октомври животът на палестинците, живеещи под 57-годишната израелска военна окупация в Йерусалим, стана доста по-труден, в сравнение с беше.

Онзи ден бойци на Хамас нападнаха Южен Израел, убивайки близо 1200 души и пленявайки повече от 200 други. Израел отговори с брутална военна акция, първо по въздуха, а по-късно и на земята, убивайки повече от 29 000 души - най-вече дами и деца - в Газа, на по-малко от 80 километра (48 мили) от Ерусалим, през последните четири месеца. Хиляди други са затрупани под руините и се считат за мъртви.

Малко след офанзивата на Хамас хиляди израелски сили бяха ситуирани в Стария град на Йерусалим, както и в десетките квартали към него. Те постановиха строги затваряния и ограничавания върху придвижването в допълнение към по-нататъшната изолираност на Ерусалим посредством анулация на всички военни разрешителни за влизане в града за палестинци в окупирания Западен бряг.

По-конкретно млади палестински мъже поеха тежестта на възходящото принуждение и тормоз от страна на израелските бойци в Йерусалим.

Абу Мохамад*, който ръководи магазин и живее в Стария град, сподели, че след 7 октомври – изключително през първите няколко дни и седмици – израелските сили постановиха непоколебим полицейски час след 17:00 часа.

„ На никого не беше разрешено да стои на улицата след 17:00 часа, даже в случай че живеем в Стария град. Ако го направихме, те щяха да ни атакуван с побой, провокативни обиски, псувни към нас “, сподели 30-годишният мъж пред Al Jazeera.

Описвайки обстановката през днешния ден и по какъв начин се развива насилието от страна на израелските сили, Абу Мохамед сподели: „ Всеки път, когато мъж желае да влезе в Стария град, той бива претърсен.

„ Група бойци ще претърсят този човек. Докато те претърсват, те удрят с лакти, с колене, с цел да те предизвикат да кажеш нещо.

„ Ако кажеш нещо, ги намираш всичките върху себе си, удрят те с юмруци по главата и цялото тяло. Изведнъж имате потребност от болница “, изясни Абу Мохамад.

Той означи, че израелските офицери „ не вършат разлика сред по-възрастни и по-млади мъже. “

„ Виждал съм ги да блъскат възрастни мъже. Не им пука “, сподели той. „ Тук няма палестински мъж, който да не е бил обичай “, продължи бащата на три деца.

„ Те полудяха след 7 октомври “ 

Атаките на израелските сили против палестинци в Йерусалим са ориентирани освен към поданици и минувачи. Те също са ориентирани към публицисти, които се пробват да си правят работата.

Мустафа Харуф, 36-годишен гражданин на града и фоторепортер от турската Анадолска организация, беше грубо обичай от израелски паравоенни офицери, до момента в който репортаж на 15 декември.

Заедно с група публицисти, Харуф ​​беше ситуиран в палестинския квартал Вади Джоз, който се намира покрай Стария град. Поради израелската възбрана на палестинците да влизат в Стария град и комплекса на джамията Ал-Акса, жителите се събират да се молят по улиците на Вади Йоз в петък като опция. В доста петъци израелските сили стреляха с бойни патрони и огромни количества сълзотворен газ по богомолците.

Когато Харуф ​​и сътрудниците му си тръгваха след края на молитвите, те бяха спрени от група чиновници, които се пробваха да им попречат да се реалокират в различен регион наоколо, с цел да продължат да рапортуват.

„ Стояхме и разговаряхме с командващия, когато един от бойците ненадейно ме атакува. Той стартира да крещи: „ Махайте се отсам. “

„ Казах: „ Защо ме биеш? “ „ Успокой се “, „ Какво ти става? “ Войниците в профил, без да знаят какво става, го видяха да ме бие и по-късно взеха решение да се причислят към офанзива “, продължи Каруф. „ Ядосах се и споделих: „ Ще се срещнем в отдела за следствие против полицията “ – което означаваше, че щях да подам тъжба против него. “

„ Продължиха да ме бият – по-голямата част от побоя беше по главата ми, от врата нагоре. Казах „ Засрами се “ на боеца, преди той да вдигне оръжието си към мен и да зареди пълнителя.

„ Започнах да викам: „ Ако съм направил нещо неправилно, арестувайте ме! Защо ме биете!’ Тогава ме арестуваха. Те ме душиха и ме блъснаха на пода. Когато бях на пода, същият боец се върна и още веднъж стартира да ме бие. Продължиха да ме бият, като ми сложиха белезниците на ръцете. Не можех повече да защитя главата си “, описа той.

Харуф ​​лежеше на пода, окървавен мощно, с ръце, закопчани с белезници на гърба, с порезни рани по главата и очите. Във видео, заснемащо нападението, може да се види по какъв начин един служител на реда държи Харуф, до момента в който различен нанася един след различен ритници в главата на Харуф.

Малко по-късно, когато той отхвърли здравна помощ, бойците взеха решение да смъкват белезниците и да го пуснат. Той претърпя три шева на тила и получи лекуване след освобождението си.

За Харуф ​​насилието от израелските сили против палестинците в окупирания Източен Йерусалим – изключително в Стария град – е случайно и оскърбително.

„ Чувството да бъдеш обичай е едно, само че възприятието за деградация е напълно друго [нещо] “, сподели той. „ Този ​​тип побой не е за това, че желаят да ви наранят, или за това, че сте създали нещо неправилно – става въпрос за това, че желаят да ви унижат.

„ Чувстваш се неработоспособен, слаб, до момента в който те удрят и ритат. Усещането е неописуемо. ”

След 7 октомври, сподели той, израелските сили „ полудяха “.

Той е решил да не се пробва да влезе в Стария град или покрайнините му. „ Не съм влизал в рамките на Стария град от месец и половина. Ако желаете да отидете в Стария град през днешния ден, би трябвало да оставите достолепието и самочувствието си настрани. “

*Имената на интервюираните са изменени по тяхна молба от боязън от отмъщение.